5-те фази на живота с малко кученце

Една вечер бях останала до по-късно на работа а Ицо каза, че ще дойде да ме вземе. Ходейки към колата го видях, че ми се усмихва и сякаш гали нещо малко, което е гушнал… помислих си, че е котенце но като се приближих се оказа малка топчица куче, което веднага си гушнах и заобичах. По-късно разбрах, че Бимка е била в двор с още 5-6 от сестричките си, всички търсещи дом. По дълго стечение на обстоятелствата, той беше разбрал за това и беше отишъл да вземе едно от тях. Получи се най-хубавата изненада! Почти 3 месеца по-късно осъзнавам и споделям периодите през които преминахме….

1. Шокът!

За всички в дома това е ново, както за нас (стопаните) така и за кученцето. Всяко кученце си е различно и си има различна история, но аз мога да разкажа единствено за изживяванията с Бимо. Когато тя дойде, беше разбира се стресирана… Ново място, нови хора, отделена от мама и от сестрите си… всичко за нея се променя. За нас също се промениха много неща. Набързо прибрахме всяко нещо, което може да ѝ бъде интересно за гризкане и разнасяне на по-високите рафтове. Трябваше да си разработим бърза-бърза, да не кажа незабавна система как да събираме пиканото и аканото а в последствие тази системата преживя не едно и две подобрения преди да стане бърза и ефективна. Започнахме постоянно да учим, четем и гледаме видеа за отглеждането и възпитаването на кученце. Сменихме препаратите за миене на пода, с такива които не са вредни за животинки. А пък като готвим една малка муцунка е винаги там да “инспектира” случващото се – какво се хвърля в боклука, какво се вади от хладилника, какво се слага в тенджерата – нищо не се изпуска! А най-сладката част е радването всеки път когато се видим … независимо дали се прибираш вкъщи след цял ден работа, събуждаш се след няколко часа или излизаш от някоя стая минути след последното виждане – радване винаги има! <3 И всичките тези промени се случват наведнъж, малко си е шокиращо!

Бимо – първата вечер когато дойде при нас

 

2. Разпространението

Толкова си въодушевен от съществуването на този нов твой приятел, че ти се иска на шир и на длъж да требиш за неговото присъствие, навици и т.н.
Не знам при другите хора как е ама според мен новото животинче е като да се влюбиш. Мислиш си за него постоянно. То е любимата ти тема на разговор. Гледаш снимките му във всяка удобна минута. Малко или много надуваш главите на близките и на колегите си, за това какво е направило кучето (котето, пилето, зайчето, т.н.), как реагира като еди какво си, как му били оцветени лапичките и прочее. Иначе казано, ти се иска на целия свят да разкажеш :) (Пишейки поста се замислих, че май не ми е минала изцяло фазата… )

 

 

3. Параноята! – “Клетото кученце”

“Ама дали му няма нещо?”

“Ама според теб дали не е гладно все пак?”

“Не можем да му даваме каква да е храна… “

Еххх! Значи (без “значи” щеше да каже учителката ми по БЕЛ) имаше период в който непрекъснато ме тормозеха въпроси в тоя ред на мисли. Като спи по-дълго се чудех дали не е болна. При всякакви ваксини и обезпаразитявания съм се терзаела дали всичко е наред, дали му действа нормално. Всяка странност и новост бе възприемана като потенциален проблем. Но истината, е че в повечето случаи кученцето си е здраво и доволно, и просто понякога като нас хората си има свое настроение и поведение. Поуспокоих се вече! В крайна сметка не можеш да контролираш всичко, не можеш и да се терзаеш безспирно… единствено можеш само да се грижиш за него по най-добрия начин, който можеш.

 

 

4. Фрустрацията

Аз се фрустрирам, че не ме слуша, тя се фрустрира, че не и давам да ме хапе – идилия. Докато чакахме да мине инкубационния период от ваксините, всичко беше много добре. Тя беше свикнала с нас и с дома ни и ни слушаше много като за едно три-месечно кученце. Но като започнахме да излизаме… тогава започна истинското приключение. Просто навън има толкова много интересни неща! То са гълъби, разпиляно зрънчо, дечица, хвърчащи от вятъра листа, други кучета, котки, хора, които да и се радват. Разсейване дебне зад всеки ъгъл! И когато пред нея има цяла купчина разпилени семки всичките ти команди, инструкции, молби и карания биват разсеяни от вятъра и чисто и просто не достигат до ушите и! Не се оплаквам, мисля че кученцето ни е много послушно, но тези моменти, в които се ослушва, прави някоя дивотия или ходи където не трябва са си много фрустриращи!

 

Една от първите разходки

 

5. Успокояването

Осъзнаваш, че кучето ти не е лошо а ти не си лош възпитател, просто трябва да мине време докато се изградят навиците. Вече нямаш нуждата да говориш с всички за кучето си, защото то си е там и се обичате и това е всичко, което има значение. Най-интересното чувство е като осъзнаеш, че това си е твоето куче – има си свои навици, характер, любими места да го почешеш, своя си реакция към различните работи… просто си го обичаш, то си те обича и се превръщате в семейство!

 

Съвсем наскоро – сгушени във фотьойла и одеалото, муцуната е омацана с кучешка паста за зъби а настроението е уют и топло!

Share:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *